Децата и отворената врата: как да научиш семейството да пази любимеца

Детето тича навън за училище и оставя входната врата открехната. Приятелите идват на гости и не затварят портата. Малкото дете отваря вратата на звънеца. Голям дял от изгубванията на кучета и котки започват точно така – с отворена врата или порта, без никой да е виновен. Затова опазването на любимеца трябва да е семейна задача, а не само на родителите.

Защо децата са рисков фактор

Бързат – излизат и влизат, без да мислят.
Не виждат – любимецът е зад тях или до краката им.
Не разбират риска – за тях кучето „само ще излезе за малко“.
Каните гости – приятелите им не знаят правилата.
Отварят на звънеца – а куриерите и гостите стоят на вратата, докато котката се шмугва.

Играят на двора и забравят портата.

Обясни защо

Децата следват правилата по-добре, когато разбират причината:

разкажи какво може да се случи, ако кучето или котката излязат – коли, изгубване, страх;
не плаши прекалено – целта е отговорност, не тревожност;
дай им роля – „ти си отговорен да провериш къде е котката, преди да отвориш“.

Повече за децата и кучетата – в Кучето и децата и Децата искат куче.

Правила за цялото семейство

„Провери къде е, преди да отвориш.“ Всеки, който отваря входната врата или портата, първо проверява къде е любимецът.
„Вратата се затваря веднага.“ Не се оставя открехната, дори за секунда.
„На звънеца отваря възрастен.“ Или поне любимецът се прибира в стая, преди да се отвори.
„Портата се заключва.“ Ако имате двор – портата има самозатварящ механизъм или се заключва.
„Приятелите знаят правилата.“ Децата казват на гостите си.

Помага, ако правилата са написани и окачени на видно място – например на вътрешната страна на входната врата, с прости думи и рисунка, ако децата са малки. Направете ги заедно: децата приемат по-лесно правила, в които са участвали. Можеш да превърнеш проверката в игра – „къде е Мечо?“ преди всяко излизане – и да похвалиш детето, когато се сети само. Повтаряйте правилата и при промяна – когато дойде ново животно, когато децата пораснат и започнат да излизат сами, когато се преместите. С времето проверката става навик, който никой не забелязва.

Уреди и мерки

Детска преграда в коридора – между входната врата и останалата част от дома. Любимецът не може да стигне до вратата.
Самозатваряща се врата или пружина на портата.
Табела на вратата – „Внимание, котката!“ – за децата и за гостите.
Звънец на вратата – напомня, че е отворена.
Камера или сензор на портата – уведомява, ако остане отворена.
Любимецът в стая – когато очакваш гости, куриер или когато децата имат много приятели вкъщи.

Повече за котките – в Котка и отворена врата: бягство, а за кучетата в двора – в Кучето бяга от двора.

Обучение на любимеца

Кучето чака на вратата – не излиза, докато не му кажеш. Децата също могат да участват в обучението. Виж Кучето да чака на вратата.
Котката има любимо място далеч от вратата – с лакомства, когато някой влиза.
Команда „ела“ – ако кучето все пак излезе, трябва да се връща. Виж Команда „ела“.

Когато се случи

Дори при всички мерки, може да се случи. Важно е детето да каже веднага, а не да се крие от страх, че ще бъде наказано. Затова:

обясни предварително, че ако любимецът излезе, най-важното е да каже веднага на възрастен;
не наказвай – детето ще се страхува следващия път да каже;
действайте заедно – търсенето започва веднага. Виж Първите два часа, ако кучето ти се изгуби.

Медальонът – последната защита

Ако всичко друго се провали, медальонът с телефон е това, което ще върне любимеца. Децата могат да участват и тук – да проверяват дали медальонът е на нашийника, дали е четим, дали телефонът в профила е верен. Повече в Как да провериш тага преди разходка.

Гостите и празниците

Рождени дни, празници, събирания – когато много хора влизат и излизат, рискът е най-голям. В тези дни любимецът най-добре да е в отделна стая, със затворена врата, с храна, вода и играчка. Повече в Куче и гости вкъщи и Котката и гостите.

Отговорността за любимеца е урок, който децата ще запомнят цял живот. А затворената врата е най-простата защита.