Кликер – основите на обучението с щракване

Кликерът е малка кутийка, която щраква. Звучи несериозно, но е един от най-точните начини да кажеш на кучето „точно това!“.

Защо работи

Похвалата „Браво“ идва късно и звучи различно всеки път. Щракването е кратко, винаги еднакво и може да маркира точно секундата, в която кучето е направило правилното.

Зареждане

Щрак – хапка. Щрак – хапка. Десет-петнайсет пъти, без да искаш нищо. Скоро кучето ще вдига глава при звука. Сега кликерът значи „идва награда“.

Първо упражнение

Кучето стои. Чакаш да седне само – щрак, хапка. Не му казваш нищо. След няколко повторения ще сяда нарочно, за да чуе щракането. Едва тогава добавяш думата „Седни“.

Трите грешки

1. Щракаш и не даваш награда. Всяко щрак = хапка, иначе звукът губи стойност.

2. Щракаш твърде късно. Маркирай действието, не последствието. Когато дупето докосне пода, не когато стане.

3. Ползваш го за викане. Кликерът не е „ела тук“, а „това, което направи сега, е правилно“.

Кога можеш без него

След като кучето научи дадено поведение добре, кликерът вече не трябва – остава думата и похвалата. Кликерът е за ученето, не завинаги.

Работи и с котки – повечето хора остават изненадани колко бързо учат.

Прочети още

• Команда „Остани“ – как се учи стъпка по стъпка
• Играчки за мислене – как да умориш кучето без да излизаш
• Кучето дърпа на каишката