Куче в двора през зимата: колиба, завет и вода, която не замръзва

Много кучета в България живеят на двора – в къща на село, на вилата или в двора на кооперацията. Някои понасят студа отлично, особено големите породи с плътна двойна козина. Но дори най-рошавото куче има нужда от сухо, защитено от вятъра място и от вода, която не е лед. Тази статия е за подготовката на двора, а не за решението дали кучето да живее навън – ако се колебаеш, приеми го вътре поне в най-студените нощи.

Кой изобщо може да зимува навън

Не всяко куче е за двора през зимата. Внимавай особено с:

дребни и късокосмести кучета – пинчери, хрътки, повечето териери с къса козина;
кученца до около половин година и възрастни кучета – по-трудно задържат топлина;
кучета с болни стави, сърце или бъбреци;
кучета, които досега са живели вътре – козината им не е „настроена“ за студа.

Ако кучето ти е в някоя от тези групи, нощите под нулата трябва да са вътре – в коридор, гараж или мазе с постелка. Признаците на преохлаждане са описани в Хипотермия и измръзване.

Колибата: размер, под и вход

Най-честата грешка е прекалено голяма колиба. Кучето топли пространството с тялото си – ако вътре може да се разходи, никога няма да се затопли.

Размер: кучето трябва да може да влезе, да се обърне и да легне свито. Малко над височината му в холката е достатъчно.
Повдигнат под: колибата не стои директно на земята, а на палети или греди – поне 5–10 см. Студът от бетона и влагата от пръстта са по-лоши от въздуха.
Изолация: стените и покривът може да се облицоват отвътре със стиропор или изолационни плочи, покрити с дъска, за да не ги гризе.
Вход встрани от вятъра: обърни колибата така, че отворът да не гледа към преобладаващия вятър. Помага и завеса от плътна гума или дебел плат на входа.
Преддверие: при големите колиби една вътрешна преграда, зад която кучето ляга, спира течението.

Сложи колибата до стена на къщата или под навес – там е с няколко градуса по-топло и снегът не я затрупва.

Постелката: слама да, одеяло не

Изненадващо за много хора, одеялото и старите якета навън са лош избор – попиват влага, замръзват и стават студени и твърди. По-добре:

слама (не сено) – не задържа вода и кучето може да си направи гнездо;
специални постелки за колиби, които не попиват;
подменяй сламата, щом се слепне или замирише – обикновено на няколко седмици, по-често при мокро време.

Вода, която не замръзва

Куче, което няма вода, яде сняг – а това не е достатъчно и изстудява тялото. Решения:

сменяй водата два-три пъти на ден с хладка, особено сутрин и вечер;
използвай дебела пластмасова или гумена купа – металната замръзва по-бързо и езикът може да залепне;
сложи купата на завет, не на открито;
има и купи с подгряване, но кабелът трябва да е защитен от гризане и от вода – иначе е опасен.

Храна и движение

Кучето навън изразходва повече енергия, за да се топли. Ако през зимата отслабва, говори с ветеринаря за промяна в порцията – и следи теглото му с ръка по ребрата, защото козината крие. Важно е и движението: кучето, вързано на синджир цял ден, се схваща. Развързвай го, разхождай го, нека се раздвижи – това топли повече от всяка колиба.

Синджир, сняг и лед

Ако кучето е вързано, провери синджира да не замръзва към земята и да не се заплита около колибата – тогава кучето не може да влезе вътре.
Почиствай снега пред входа, за да не се натрупва и да не затваря колибата.
Не пускай кучето близо до замръзнали басейни и вирове – ледът не го държи. Повече в Замръзнали езера и кучето.
Ако поръсваш сол или препарати против заледяване на алеите, избирай безопасни за животни – по-подробно в Зимна разходка: сол и лапи.

Кога да го прибереш

Прибери кучето вътре, ако:

температурата падне доста под нулата, особено с вятър;
е мокро – след дъжд, лапавица или киша;
трепери дълго, не иска да излиза от колибата или е отпаднало;
има проблем с тока или водата в къщата и не можеш да го проверяваш често.

Дворното куче също е член на семейството. Добрата колиба е минимумът, а не целта – целта е кучето да има избор да е на топло, когато му е студено.