Кучето спира и отказва да върви на разходка: защо го прави и как да реагираш

Тръгвате на разходка, минавате двайсет метра и кучето сяда. Дърпаш – то се опъва назад. Подканваш – гледа встрани. Изглежда като инат, но кучетата рядко отказват „от принцип“. Почти винаги има причина и тя определя какво ще помогне.

Първо изключи болката

Преди да мислиш за обучение, провери дали не го боли нещо. Кучето, което изведнъж започва да спира, след като досега е ходило с удоволствие, най-често има физически проблем.

• Лапите – огледай възглавничките и пространството между пръстите за бодли, порязвания, осилчета или раздразнение от солта през зимата.
• Ноктите – прекалено дългите нокти правят ходенето по твърда настилка неприятно. Виж ноктите на кучето и котката.
• Ставите и гърбът – скованост сутрин, нежелание за стълби или скачане са сигнал за ортопедичен проблем.
• Нашийникът или сбруята – дали не притиска, не протрива под мишниците, не е твърде тесен.
• Жегата – по горещ асфалт кучетата често спират, защото ги пари.

Ако кучето накуцва, ближе лапа или спира винаги след определено разстояние, мини през ветеринар. Повече за признаците – в признаци за болка и на страницата за куцане.

Страх – най-честата причина при здравите кучета

Кучето спира, защото пред него има нещо, което го плаши: шумна улица, боклукчийски камион, тротинетки, друго куче зад ограда, място, на което веднъж се е уплашило. Знаците са ясни, ако ги търсиш:

• прибрана опашка, свити уши, наведено тяло;
• облизване на муцуната, прозяване, обръщане на главата встрани;
• опит да тръгне обратно към вкъщи – там, където се чувства сигурно.

В този случай дърпането е най-лошото решение. Така кучето заключава, че мястото е още по-неприятно. Вместо това:

1. Отстъпи няколко крачки назад, до разстояние, на което кучето отново може да яде лакомство.

2. Остави го да гледа. Нека наблюдава плашещото нещо от безопасно разстояние, докато се отпусне.

3. Свързвай гледката с нещо хубаво – всеки път, когато погледне към камиона или улицата, получава лакомство.

4. Смени маршрута временно. Тихи улици, паркове, по-ранни часове. Връщай се към трудното място постепенно.

Ако страхът е силен и общ – от хора, от шум, от всичко навън – прочети плахото куче и кучето се страхува от хора.

Умора, възраст и време

• Кученцата се изморяват много по-бързо, отколкото си мислим. Сядането насред разходката често значи просто „стига ми“.
• Брахицефалните породи (мопс, френски булдог) спират, когато не им стига въздух. Не ги насилвай да продължат.
• По-възрастните кучета имат нужда от по-къси, но по-чести излизания.
• Дъждът и вятърът – много кучета просто не искат да се мокрят. Това е предпочитание, не проблем.

Колко движение е нормално за твоето куче, виж в колко движение трябва на кучето.

Научено поведение: „ако спра, става нещо интересно“

Понякога спирането е станало навик, защото е проработило. Кучето спира – ти се навеждаш, говориш му, галиш го, вадиш лакомство или го взимаш на ръце. От негова гледна точка спирането носи награда.

Други кучета спират точно на завоя към вкъщи, защото са научили, че там разходката свършва. Те не са уморени – просто искат още.

Как да промениш навика:

• Не награждавай спирането. Изчакай спокойно, без да дърпаш и без да говориш, докато кучето направи и една крачка в твоята посока. Тогава го похвали и му дай лакомство.
• Награждавай движението. През първите дни давай лакомство на всеки няколко крачки, докато вървите заедно.
• Смени посоката ти. Ако кучето спре, обърни се и тръгни в друга посока. Често това е достатъчно, за да тръгне след теб.
• Не завършвай разходката винаги по един и същи път. Понякога мини покрай дома и продължи още малко, за да не е завоят сигнал за край.

Какво да не правиш

• Не дърпай с рязко движение. Освен че плаши, може да нарани врата, особено с нашийник. За кучета, които често спират, по-подходяща е добре напасната сбруя – виж нашийник или сбруя.
• Не го наказвай. Наказанието усилва страха и прави кучето още по-неохотно да излиза.
• Не го носи на ръце всеки път. Понякога е нужно (жега, опасност, болка), но като ежедневна реакция затвърждава поведението.

Кога да потърсиш помощ

Свържи се с ветеринар, ако отказът е внезапен, придружен с куцане, скимтене при докосване, задъхване или промяна в апетита. Ако кучето е здраво, но страхът не намалява след няколко седмици търпелива работа, добре е да поработиш с квалифициран дресьор, който използва методи с награди. Повече за избора – в дресьор или сам.

Накратко

Кучето, което спира, иска да ти каже нещо. Първо провери лапи, нокти, стави и екипировка. После потърси страха и му дай разстояние. Ако е навик – награждавай движението, а не спирането. Дърпането почти никога не решава проблема.