Вземам уличното куче от квартала у дома: първите стъпки

То те чака пред блока всяка сутрин. Храниш го от месеци, кръстил си го и един ден решаваш – стига вече улица. Това е едно от най-хубавите решения, които можеш да вземеш. Но уличното куче, колкото и добре да го познаваш навън, у дома е съвсем друго същество. Ето как да мине прехода.

Преди да го прибереш

Провери дали наистина е бездомно. Някои „улични“ кучета имат стопани, които ги пускат свободно. Попитай съседите, огледай за чип при ветеринар. Ако е чипирано, ветеринарят може да провери регистрацията. Правилата за намерени животни – в Намерено или бездомно животно.
Говори с другите в дома – всички ли са съгласни? Има ли алергии? Хазяинът съгласен ли е?
Помисли за другите ти любимци. Кучето, което е живяло на улицата, може да не е виждало котка отблизо в затворено пространство.
Подготви място – легло, купички, каишка, сбруя. Списък има в Какво да купиш преди кученце – повечето неща важат и за възрастно куче.

Първо – при ветеринаря

Преди уличното куче да влезе у дома, особено ако имаш други животни, заведи го на преглед:

общ преглед, температура, кожа, уши, зъби;
обезпаразитяване – вътрешно и външно, защото бълхите и кърлежите влизат у дома с него;
ваксини – обикновено по схема, която ветеринарят ще ти каже;
изследвания – при кучета от България често се препоръчват тестове за кърлежови болести и лайшманиоза;
чип и регистрация на твое име – повече в Чипиране и регистрация;
разговор за кастрация, ако не е направена.

Ако уличното куче не е свикнало да бъде хващано и качвано в кола, това може да е най-трудната стъпка – помоли за помощ доброволец или ветеринар, който идва на място.

Каишката и сбруята

Много улични кучета никога не са носили нашийник. Опитай се да го свикнеш още навън:

покажи му сбруята, дай лакомство, махни я;
после я сложи за секунди, с храна;
постепенно удължавай времето.

Сбруята е по-сигурна от нашийника за уплашено куче – по-трудно се измъква. Повече в Нашийник или сбруя.

Първите дни у дома

Не очаквай кучето да се държи като навън. Много улични кучета у дома:

се плашат от затворените врати, асансьора, прахосмукачката, телевизора;
не знаят да ходят по нужда отвън – навън са ходили където си искат;
пазят храната – на улицата храната е била ценна;
искат да излязат – вратата е най-интересното нещо в апартамента.

Дай му време, тихо място и рутина. Повече за първите седмици – в Правилото 3-3-3.

Не го къпи веднага, освен ако не е наложително – новото място и без това е стресиращо.

Най-голямата опасност: бягство

Уличното куче знае пътя обратно – и когато се уплаши в новия дом, често бяга точно към старото място. Затова първите седмици:

никога без каишка навън;
двойна защита – сбруя и нашийник, закачени на две каишки, ако е много уплашено;
вратата се отваря само когато кучето е прибрано в друга стая;
медальон с твоя телефон от първия ден – вече не е „ничие“ куче. Повече в Медальон срещу изгубване на куче.

Ако все пак избяга, търси първо на старото място. Повече в Новото куче избягва в първите седмици.

Приучаване на тоалетна

Уличното куче трябва да научи, че вътре не се пишка. Извеждай го често – след сън, след хранене, след игра – и го награждавай, когато свърши навън. Не наказвай инцидентите вътре – само ще го научиш да се крие. Методът е същият като при кученце: Приучаване на кученце по нужда.

Квартала и съседите

Някои съседи също са хранили кучето и може да се притесняват къде е изчезнало. Кажи им – ще се зарадват. А ако кучето е имало „територия“ и навици навън (да лае на определени хора, да гони котки), очаквай тези реакции на разходките. С времето те намаляват, особено ако кучето има сигурност у дома.

Улично куче, което получи дом, често се оказва най-благодарното куче, което ще имаш. Но тази благодарност идва с търпение – а не още първата вечер.

Ако в квартала има и други улични кучета, с които твоето е било в една група, на разходка може да ги търси или те да го посрещат. Внимавай в тези срещи – вече си отговорен за него, а уличните кучета понякога реагират остро на „дезертьора“.