Акита ину

Акита ину е голяма шпицова порода от префектура Акита в северна Япония. Първоначално е използвана за лов на едър дивеч и за пазач. В Япония е обявена за национален паметник на природата, а прочутото куче Хачико, чакало стопанина си години наред на гарата в Токио, е от тази порода. Японската акита се различава от американската акита, която FCI признава като отделна порода.

Характер

Акитата е спокойна, достойна и силно лоялна към семейството си. Не е натрапчива и обикновено е тиха, лае рядко. С непознати е резервирана и има изразен пазачески инстинкт. Често не понася други кучета, особено от същия пол, затова социализацията от малко е задължителна. Независима е и не изпълнява команди сляпо.

Грижа и козина

Козината е двойна, с гъст мек подкосъм и по-груб покривен косъм. Седмично разресване е достатъчно през повечето време, но един-два пъти годишно кучето линее обилно и тогава се разресва всеки ден. Акитата е чисто куче и почти няма миризма. Не понася добре силна жега, по-удобно ѝ е в хладно време.

Движение и занимания

Нуждае се от умерено движение: дълги разходки, игра в заграден двор, туризъм. Не е куче за бягане свободно в парк с много други кучета. Обучението трябва да е спокойно, последователно и с награди. Повторенията ѝ омръзват бързо, затова тренировките е по-добре да са кратки.

Здраве

При породата по-често се срещат дисплазия на тазобедрените стави, хипотиреоидизъм, прогресивна атрофия на ретината и автоимунни кожни и очни заболявания, като себорейния аденит и увеодерматологичния синдром. Като едро куче с дълбок гръден кош е застрашена от стомашно усукване, затова не се храни непосредствено преди или след усилено движение. Ветеринарят трябва да даде съвет за конкретното куче.

Подходяща ли е за теб

• Подходяща за опитен стопанин, който цени спокойно и самостоятелно куче.
• Подходяща за дом с двор и хладен климат.
• Не е подходяща за първо куче или за дом с няколко други кучета.
• Не е подходяща, ако искаш куче, което се сприятелява с всички.