Бернският зененхунд е кротко семейно куче с, за съжаление, по-кратък от средния живот. Най-сериозната грижа при породата са туморите – особено хистиоцитният сарком, – следвани от ставните проблеми, типични за едрите кучета.
Важно: това не е диагноза. Предразположение означава, че проблемът се среща при породата по-често, отколкото средно – не че всяко куче от нея ще го има. Много животни живеят цял живот без нито един от тези проблеми.
Към какво е предразположена породата
Подредени от по-честите към по-редките. Честотата е ориентировъчна – по данни от ветеринарни регистри и породни клубове.
Хистиоцитен сарком
Среща се честоТумори
Агресивен тумор, който е рядък при повечето кучета, но е силно характерен за бернския зененхунд – в научни публикации се посочва, че засяга до около една четвърт от кучетата на породата. Обикновено се появява около 6–7-годишна възраст и често е в белите дробове, далака, лимфните възли или около ставите.
Признаци, които може да забележиш
Отпадналост, отслабване, загуба на апетит
Кашлица или учестено дишане
Куцане и подуване около става
Бледи венци
Какво да направиш
При необяснима отпадналост, отслабване или куцане при бернски зененхунд над 5 години – преглед без отлагане.
Попитай ветеринаря за редовни профилактични прегледи с образна диагностика при възрастните кучета.
Дисплазия на тазобедрената става
Среща се честоСтави и кости
Тазобедрената става се развива разхлабено по време на растежа и с годините в нея се появява артроза. Наследява се от много гени, а бързият растеж, наднорменото тегло и прекаленото натоварване на кученцето влошават проявата. Рентгенът не винаги съвпада с това колко куца кучето – някои живеят нормално, други имат болки още млади.
Признаци, които може да забележиш
Трудно ставане след почивка, скованост сутрин
Подскачане с двата задни крака едновременно („заешки скок“) при тичане
Нежелание да скача, да се качва по стълби или в колата
Клатушкаща се походка, отслабнали мускули на бедрата
Какво да направиш
Дръж кученцето слабо и не го натоварвай с дълги тичания и скачане, докато расте – при едрите породи растежът продължава 12–18 месеца.
При куцане или скованост – преглед и рентген при ветеринар; има и консервативно, и оперативно лечение.
Поддържай мускулатурата с редовно умерено движение; плуването е отлично.
Тест при родителите: Рентген на таза при двамата родители по схема на OFA, FCI или BVA/KC (оценка A–E или точки)
Дисплазия на лакътната става
Среща се честоСтави и кости
Общо име за няколко нарушения в развитието на лакътя – фрагментиран короноиден израстък, остеохондроза и незараснал анконеален израстък. Обикновено се проявява между 4 и 12 месеца с куцане на предните крака и с времето води до артроза.
Признаци, които може да забележиш
Куцане на единия или двата предни крака, по-силно след почивка
Лапите на предните крака сочат навън, лактите – встрани
Болка при сгъване на лакътя, нежелание за игра
Какво да направиш
При куцане на млад пес – ранен преглед; при някои форми операцията дава най-добър резултат, ако се направи навреме.
Контролирай теглото и не претоварвай растящото кученце.
Тест при родителите: Рентген на лактите при двамата родители (OFA, FCI/IEWG или BVA/KC)
Скъсване на предната кръстна връзка
Среща се умереноСтави и кости
Връзката в коляното постепенно дегенерира и се къса – по-често при едри и активни кучета и при наднормено тегло. Без лечение почти винаги води до артроза, а след едното коляно рискът за другото е висок.
Признаци, които може да забележиш
Внезапно куцане на задния крак, кучето не стъпва
Седи с изпънат настрани крак
Подуто коляно
Какво да направиш
Преглед при куцане, което не минава за 1–2 дни; при едрите кучета обикновено се препоръчва операция.
Контролирай теглото и предпочитай редовното умерено натоварване пред рязкото „уикенд“ тичане.
Стомашна торзия (подуване и усукване на стомаха)
Среща се умереноХраносмилане и черен дроб
Стомахът се изпълва с газ и може да се завърти около оста си, като прекъсва собственото си кръвоснабдяване. Среща се по-често при едри кучета с дълбок и тесен гръден кош. Без спешна операция състоянието е смъртоносно за часове.
Признаци, които може да забележиш
Подут, твърд корем
Напъни за повръщане без резултат или само бяла пяна
Силно слюноотделяне, безпокойство, разхождане, лягане и ставане
Бледи венци, учестено дишане, колапс
Какво да направиш
Това е спешност – тръгни веднага към ветеринар, при нужда към денонощна клиника, и се обади по пътя.
Разделяй дневната храна на 2–3 порции и избягвай бурно тичане непосредствено преди и след хранене.
Попитай ветеринаря за профилактична гастропексия (прикрепване на стомаха към коремната стена) – може да се направи заедно с кастрацията.
Дегенеративна миелопатия
Среща се умереноГръбнак и нервна система
Бавна дегенерация на гръбначния мозък при по-възрастни кучета (обикновено след 8 години), която започва със слабост и залитане на задните крака и за месеци до години напредва до парализа. Не боли. Свързва се с мутация в гена SOD1.
Признаци, които може да забележиш
Залитане и кръстосване на задните крака
Влачене на пръстите, изтъркани нокти
Постепенна слабост до невъзможност за ставане
Какво да направиш
Ветеринарят трябва да изключи други причини, като дискова херния и артроза.
Физиотерапията и редовното движение забавят загубата на мускулна маса; количка помага в по-късен етап.
Тест при родителите: ДНК тест за SOD1 при родителите (резултат „в риск“ не означава сигурно заболяване)
Болест на фон Вилебранд
По-рядко, но важноКръв и имунитет
Наследствено нарушение на кръвосъсирването заради липса или дефект на фактора на фон Вилебранд. Много кучета живеят нормално, но могат да кървят опасно при операция, кастрация или травма. Cornell University посочва бернския зененхунд сред породите с предразположение към тип I.
Признаци, които може да забележиш
Лесно появяващи се синини
Кървене от венците или носа
Продължително кървене след рязане на нокът, инжекция или операция
Кръв в урината или изпражненията
Какво да направиш
Ако кучето е от рискова порода, кажи на ветеринаря преди всяка операция – той може да изследва времето на кървене предварително.
Кървене, което не спира – веднага при ветеринар.
Тест при родителите: ДНК тест за болестта на фон Вилебранд (за типа, характерен за породата) при родителите
Какво да поискаш от развъдчика
Преди да вземеш кученце Бернски зененхунд, поискай да видиш документите – добрият развъдчик ги показва сам и не се обижда от въпроси.
✓Рентген на тазобедрените и лакътните стави на двамата родители.
✓ДНК тестове за дегенеративна миелопатия (SOD1) и болестта на фон Вилебранд.
✓Питай на колко години са починали бабите и дядовците и от какво – дълголетието в линията е добър знак.
✓Да видиш поне майката и условията, в които растат кученцата – на място, не само на снимки.
✓Микрочип, ветеринарен паспорт и ваксини според възрастта – в България микрочипът е задължителен.
✓Писмени резултати от здравните тестове с името или чипа на родителите – не само устно „здрави са“.
Кученцето расте бързо – храна за едри породи, без прехранване и без дълги тичания до около 18 месеца.
Понася много зле жегата – разходки в хладните часове и сянка през лятото.
Редовни профилактични прегледи след 5-годишна възраст – туморите се хващат по-рано.
Кога веднага към ветеринар
Затруднено дишане, бледи или сини венци, подут корем с напъни за повръщане, колапс, гърч над 5 минути, внезапна парализа на краката, невъзможност за уриниране или внезапно червено и болезнено око не търпят отлагане – независимо от породата.
Основната причина е високата честота на тумори, особено на хистиоцитния сарком, а при част от кучетата – ставни и други заболявания. Изборът на развъдчик, който следи дълголетието в линиите си, има значение.
Може ли да се предотврати хистиоцитният сарком?
Няма сигурен начин. Изследванията показват наследствена основа, затова отговорните развъдчици проследяват роднините. За стопанина най-важното е бързата реакция при отпадналост, отслабване или куцане.
Свързани симптоми
Забелязваш нещо от изброеното? Виж колко е спешно.
Информацията е обща, не поставя диагноза и не замества преглед. Не всяко куче от породата ще има тези проблеми, а метисите и животните от други породи също могат да ги развият. Не даваме дози на лекарства – тях определя само ветеринар. Обновено: октомври 2026.
