Бладхаунд

Бладхаундът, известен още като куче на свети Хуберт, произлиза от Белгия и Франция, където монасите от абатството Сен Юбер развъждат гончета още през Средновековието. В Англия породата се развива като бладхаунд. Обонянието му е изключително и кучето се използва от полицията и спасителите за проследяване на изчезнали хора.

Характер

Бладхаундът е кротък, търпелив и дружелюбен към хора и кучета. С деца обикновено е мил, но е голям и тромав, затова може да събори малко дете. Упорит е и когато надуши следа, трудно се отказва. Обучението изисква търпение и много награди. Не е добър пазач.

Грижа и козина

Козината е къса и лесна за поддръжка. Кожата е отпусната, с много гънки по главата и шията, които трябва да се почистват. Дългите уши се проверяват често. Бладхаундът слюноотделя обилно и има характерна миризма. Вкъщи е добре да има кърпа подръка.

Движение и занимания

Нуждае се от много движение, поне час-два на ден, по възможност с време за следене. Мантрейлинг, тоест търсене на хора по миризма, е идеално занимание. Без каишка не е безопасно да се пуска, защото носът го води далеч. Като кученце расте бързо, затова не бива да се натоварва прекалено.

Здраве

При породата по-често се срещат стомашно усукване, дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, проблеми с клепачите като ентропион и ектропион, ушни инфекции и кожни проблеми в гънките. Стомашното усукване е спешно състояние и е добре да знаеш признаците му. Храненето на по-малки порции и почивката след ядене помагат. Ветеринарят трябва да те посъветва за конкретното куче.

Подходящ ли е за теб

• Подходящ за опитен стопанин с двор, който обича дълги разходки.
• Подходящ за хора, които искат да тренират следотърсене.
• Не е подходящ за малък апартамент или за хора, които държат на чистотата.
• Не е подходящ, ако искаш послушно куче, което се пуска без каишка.