Английски кокер шпаньол

Английският кокер шпаньол произлиза от Великобритания, където шпаньолите отдавна се използват за изкарване на дивеч от гъсталаците. Името идва от бекаса (woodcock), птица, за чийто лов кучето е било особено подходящо. През XIX век кокерът се отделя като самостоятелна порода, различна от по-едрия спрингер шпаньол и от американския кокер.

Характер

Кокерът е весел, ласкав и обича да е близо до хората. Опашката му почти не спира да се движи. Чувствителен е и реагира зле на груб тон, затова обучението трябва да е меко и с награди. Обикновено се разбира добре с деца и други животни. Някои кучета охраняват храната или играчките си и това се коригира рано.

Грижа и козина

Козината е копринена, средно дълга, с пера по ушите, гърдите и краката. Разресвай я няколко пъти седмично, за да не се сплъстява, а на всеки 6–8 седмици е добре да има подстригване. Дългите увиснали уши задържат влага и замърсяване, затова ги проверявай и почиствай редовно, особено след къпане и плуване.

Движение и занимания

Това е активно ловно куче, което се нуждае от около час движение на ден. Обича да търси миризми, да носи предмети и да плува. Игрите с търсене и апортиране го уморяват добре. Работните линии са по-енергични от изложбените. Внимавай с храната, защото кокерът лесно напълнява.

Здраве

При породата по-често се срещат ушни инфекции, наследствени очни болести като прогресивна атрофия на ретината и катаракта, фамилна нефропатия (има ДНК тест), дисплазия на тазобедрените стави и някои автоимунни заболявания. Изследвани родители намаляват риска от наследствените проблеми. Ветеринарят трябва да те посъветва за конкретното куче.

Подходящ ли е за теб

• Подходящ за семейство с деца и умерено активен начин на живот.
• Подходящ за апартамент, ако има ежедневни разходки.
• Подходящ за хора, готови за редовна грижа за козината и ушите.
• Не е подходящ, ако кучето ще остава само за дълги часове.