Норвежка горска

Норвежката горска котка е естествена порода от Скандинавия, развила се в сурови студени условия. В Норвегия такива котки живеят от векове във ферми и гори. Целенасоченото развъждане започва в средата на XX век, а FIFe признава породата през 70-те години. Котката е едра, с двуслойна водоотблъскваща козина, грива около врата и силни лапи.

Характер

Норвежката горска е спокойна, дружелюбна и самостоятелна. Обича семейството си, но не винаги търси да е на ръце. Обикновено се разбира с деца, кучета и други котки. Обича да наблюдава от високо и да изследва.

Норвежката горска често е спокойна в дома, но става много активна при игра. Обикновено е уверена и не се стресира лесно от гости, шум или пътуване. Много котки обичат да лежат на високи места в стаята, откъдето могат да наблюдават всички.

Грижа и козина

Козината има плътно вълнесто подкосъмие и дълги, мазни горни косми, които отблъскват водата. Разресване веднъж-два пъти седмично е достатъчно, а при пролетното линеене подкосъмието пада обилно и трябва по-често. Гривата и „гащите“ на задните крака са зоните, които се сплъстяват най-лесно.

Движение и занимания

Котката е отличен катерач и може да слиза по дърво с главата надолу. Нужни са високи и стабилни катерушки и места за наблюдение. Обича игри с гонене. Расте бавно и достига пълния си размер на около четири до пет години.

Здраве

При породата е описана гликогеноза тип IV, наследствено метаболитно заболяване, което обикновено е фатално за засегнатите котенца и за което има генетичен тест. По-често се срещат и хипертрофична кардиомиопатия и дисплазия на тазобедрената става. Добре е развъдчикът да е изследвал родителите. Ветеринарният лекар трябва да прецени нуждите на конкретното животно.

Подходяща ли е за теб

• Подходяща е за семейства с деца и други животни.
• Подходяща е, ако можеш да осигуриш място за катерене.
• Подходяща е за хора, които искат спокойна, но не пасивна котка.
• Не е подходяща, ако не можеш да се справиш с обилното сезонно линеене.