Пекинез

Пекинезът е древна китайска порода, отглеждана векове наред в императорския двор в Пекин, където е бил запазен за благородниците. В Европа пристига след 1860 г., когато британски войници отнасят няколко кучета от императорския летен дворец, а едно от тях е подарено на кралица Виктория. Оттогава е популярен компаньон.

Характер

Пекинезът е достоен, спокоен и уверен. Привързан е към своите хора, но не е натрапчив и често е резервиран към непознати. Упорит е и не обича да бъде принуждаван, затова обучението иска търпение. Бдителен е и лае при непознати звуци. Не обича грубото боравене, затова не е добър избор за много малки деца.

Грижа и козина

Козината е дълга, гъста и двойна, с пищна грива. Пуска много косми и изисква разресване няколко пъти седмично, за да не се сплъстява. Много стопани предпочитат по-къса подстрижка. Гънката над носа и областта около очите трябва да се почистват и подсушават всеки ден.

Движение и занимания

Нуждата от движение е малка: кратки спокойни разходки и игри у дома. Заради късата муцуна и гъстата козина пекинезът лесно прегрява, затова през лятото разходките са само в хладните часове, а тежкото натоварване трябва да се избягва. Шлейката е по-добър избор от нашийника.

Здраве

Плоската муцуна носи риск от затруднено дишане (брахицефален синдром), прегряване и проблеми при анестезия. Изпъкналите очи са уязвими за травми, язви на роговицата и изместване на очната ябълка. При породата по-често се срещат и болест на междупрешленните дискове, кожни инфекции в гънките и луксация на пателата. Хъркането и шумното дишане не са нормални и трябва да се обсъдят с ветеринар. За конкретното куче най-добре ще те посъветва ветеринарен лекар.

Подходяща ли е за теб

• Подходящ е за спокойни хора и възрастни стопани, които живеят в апартамент.
• Подходящ е, ако търсиш независимо, достойно и неактивно куче.
• Не е подходящ за горещ климат без климатик и за активен начин на живот.
• Не е подходящ за семейства с много малки деца.