Команда „Място“ – как да научиш кучето да отива на постелката и да остава там

Представи си: звъни се на вратата, ти казваш „място“ и кучето отива на постелката си и ляга. Вечеряте и кучето спокойно лежи до масата, вместо да проси. На гости в чужд дом то има свое кътче. Това не е цирков номер. Това е едно от най-практичните поведения, които можеш да научиш, и не е трудно.

Какво точно учим

„Място“ означава: отиди на определената постелка, легни и остани там, докато не те освободя. Три части: отиване, лягане, оставане. Учим ги поотделно и после ги свързваме.

Избери постелка, която може да се мести: тънко килимче, кърпа, сгъваемо легло. Така после можеш да я вземеш навсякъде.

Стъпка 1: постелката е хубаво място

Сложи постелката на пода и чакай. Всеки път, когато кучето я погледне, стъпи на нея или я подуши, маркирай с „да“ или с кликер и дай лакомство на постелката. Ако не знаеш как работи кликерът, виж основите на кликерното обучение.

Не викай кучето и не го дърпай. Целта е то само да реши, че постелката е място, където се случват хубави неща. След няколко кратки сесии ще забележиш, че кучето отива там по свой избор.

Стъпка 2: четири лапи и лягане

Сега наградата идва само когато и четирите лапи са на постелката. После само когато седне или легне на нея. Ако кучето знае „легни“, можеш да го помолиш, но е още по-добре, ако само предложи лягането. Как се учи „легни“, ако не го знае, има в команди „Седни“ и „Легни“.

Стъпка 3: добави думата

Когато кучето надеждно отива и ляга, започни да казваш „място“ точно преди да тръгне. Не по-рано. Думата трябва да се свърже с действието, а не с чакането.

Стъпка 4: оставане

Сега увеличаваме времето. Кучето е легнало, ти чакаш 2 секунди и награждаваш. После 5. После 10. Слагай лакомството между лапите му, на постелката, за да разбере, че остава там. От време на време казвай „свободен“ и го подкани да стане. Това е думата за освобождаване. Без нея кучето само решава кога да стане.

Ако стане само, не го наказвай. Просто го насочи обратно и направи следващия опит по-кратък.

Стъпка 5: разстояние и разсейване

Постепенно:

отдалечавай се на стъпка, после две;
обърни се с гръб;
излез от стаята за секунда;
остави някой да звънне на вратата;
изпусни нещо на пода.

Всяко ново предизвикателство се упражнява с по-кратко оставане. Когато го усвои, увеличаваш времето отново. Това е тайната: никога не вдигай трудността по всички линии наведнъж.

Къде помага постелката

При гости. Кучето има ясна задача вместо да скача. Виж куче и гости вкъщи.
При хранене. Кучето лежи на постелката, а не под масата.
В кафене или ресторант. Носиш постелката и кучето знае какво се очаква.
На гости или на почивка. Познатата постелка носи познат мирис и успокоява.
При ветеринар. Някои кучета се отпускат по-лесно на своята постелка в чакалнята.

Чести грешки

Постелката като наказание. Ако пращаш кучето там, когато се ядосаш, то ще започне да я избягва.
Твърде дълги сесии. 3–5 минути, няколко пъти на ден, работят по-добре от половин час.
Липса на освобождаване. Кучето трябва да знае кога упражнението е свършило.
Твърде бързо напредване. Ако кучето постоянно става, върни се назад.

Колко време отнема

Зависи от кучето. Някои разбират идеята за ден, други имат нужда от седмици. Кученцата могат да учат постелката от рано, но очаквай кратко оставане. Възрастните кучета също учат с удоволствие, особено ако обичат лакомства.

За отпускането

С времето можеш да наградиш не само лежането, а и отпускането: кучето се преобръща на хълбок, отпуска глава, въздъхва. Така постелката става не само място за чакане, а и място за почивка. Това е особено полезно при неспокойни кучета.

Накратко

Направи постелката приятно място, учи отиването, лягането и оставането поотделно, добави дума и дума за освобождаване. Напредвай бавно. Резултатът е куче, което знае какво да прави, когато в дома става шумно.