Кучето непрекъснато ближе хората: ласка, навик или сигнал

Кучето ти посреща с облизване по ръцете, после се качва на дивана и ближе ухото ти, а когато дойдат гости, обикаля и ближе краката им. Някои хора го обожават, други – не. И в двата случая е добре да знаеш защо кучето го прави.

Откъде идва облизването

Облизването е едно от най-ранните поведения при кучетата.

• Майката ближе кученцата, за да ги почисти и стимулира.
• Кученцата ближат муцуната на майката и на възрастните кучета – при дивите кучета това е молба за храна и знак на уважение.
• По-късно облизването остава като начин за общуване – поздрав, успокояване, молба.

Смята се, че облизването действа успокояващо и на самото куче – затова някои кучета ближат повече, когато са уморени или преди да заспят.

Когато кучето ближе теб, обикновено изразява някоя от тези неща.

Най-честите причини

• Поздрав – особено когато се прибираш. Облизването на лицето е кучешкият еквивалент на прегръдката.
• Внимание – ако всеки път, когато ближе, ти се смееш или го галиш, то научава, че това работи.
• Успокояване – кучето ближе, когато усеща напрежение – когато се караш, когато е притеснено от гост или от дете. Това е сигнал „не искам конфликт“. Повече за кучешките сигнали – в езикът на кучето.
• Вкус – солената кожа след разходка, кремът за ръце, остатъци от храна.
• Изследване – кучетата опознават света с носа и устата. Новите миризми по кожата ти – друго куче, храна, парфюм – ги привличат.
• Навик и скука – кучето ближе, защото няма какво друго да прави.

Кога облизването е проблем

Повечето облизвания са безобидни. Но обърни внимание, ако:

• кучето ближе натрапчиво и трудно се спира;
• ближе предимно когато е тревожно – при гости, при шум, при раздяла;
• ближе и себе си много – лапите, хълбока. Това може да е признак на сърбеж, болка или стрес. Виж кучето ближе лапите и ближе подове и предмети;
• облизването е ново, внезапно и съпроводено с други промени в поведението.

В тези случаи мини на преглед – някои стомашни проблеми и гадене също предизвикват облизване.

Хигиената

Облизването не е опасно за повечето здрави хора, но има основни правила:

• Не позволявай на кучето да ближе рани, драскотини или лицето на бебета и малки деца.
• Хора с отслабен имунитет е добре да избягват облизване по лицето.
• Редовното обезпаразитяване намалява риска от паразити, които се предават на хора.
• Мий ръцете си след игра, особено преди хранене.
• Ако кучето рови в котешката тоалетна или яде изпражнения, не му позволявай после да ближе хората. Виж кучето яде изпражнения.

Как да ограничиш облизването, ако ти пречи

Кучето не трябва да спре да общува с теб – трябва да научи кога и как.

• Не награждавай облизването – когато започне, спокойно се изправи или се обърни. Без викане, без смях.
• Научи алтернатива – например да седне или да ти даде лапа за поздрав. Награждавай веднага. Виж седни и легни и урока докосни нос в дланта.
• Дай занимание – дъвчащи лакомства, душеща постелка, играчки с храна. Облизването на ближеща подложка с пюре е спокойна и успокояваща дейност.
• Не мажи крем за ръце точно преди да галиш кучето.

Бъди последователен. Ако понякога позволяваш облизване по лицето, а понякога се дразниш, кучето няма как да разбере правилото. Реши какво е приемливо – например ръката е позволена, лицето не – и всички вкъщи да реагират еднакво.

Облизване на гостите

Не всички гости обичат да ги ближе куче. Кученцето, което ближе краката на всеки гост, може да стане възрастно куче, което скача и ближе лицата.

• Дръж кучето на каишка първите минути, докато поздравява.
• Научи го да отиде на мястото си, когато звънне звънецът. Виж кучето и звънецът.
• Помоли гостите да не насърчават облизването. Повече в куче и гости вкъщи.

Ако кучето скача заедно с облизването, виж кучето скача върху хората.

Облизване от тревожност

Ако забелязваш, че кучето ближе повече при раздяла, при нови хора или промени у дома, работи върху причината, а не върху облизването. Виж тревожност при раздяла и плахото куче. Наблюдавай кога точно започва облизването – в кои часове, при кои хора, след какви събития. Често има ясен повод, който може да се промени. Ако не можеш да откриеш причината, говори с ветеринар или със специалист по поведение.