Бернедудъл

Бернедудълът е кръстоска между бернски зененхунд и пудел – стандартен, миниатюрен или той. Целенасоченото кръстосване започва в Канада в началото на XXI век, с цел семейно куче с добрия нрав на бернеца и по-малко пускащата козина на пудела. Не е призната порода, затова размерът варира силно: стандартните кучета са едри, а миниатюрните – значително по-малки.

Характер

Обикновено бернедудълът е кротък, привързан и общителен, с повече игривост от бернеца. Обича децата и семейството си и не обича да остава сам. Умен е и се обучава с награди, но може да има и упорити моменти. Към непознати е по-скоро дружелюбен, отколкото подозрителен.

Грижа и козина

Козината най-често е вълниста или къдрава и често е трицветна – черно, бяло и ръждиво. Пуска сравнително малко, но лесно се сплъстява. Разресвай няколко пъти седмично до кожата и подстригвай на всеки 6–8 седмици. Гъстата козина го прави чувствителен към жегата.

Движение и занимания

Стандартните кучета имат нужда от около час до час и половина разходки и игри дневно, по-малките – от по-малко. Обича да учи трикове, да носи предмети и да се разхожда сред природата. При кученцата избягвай прекомерното тичане и скачане, докато ставите се развиват.

Здраве

Бернедудълът може да наследи заболявания от двете родителски породи. По-често се срещат дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, наследствени очни болести, кожни проблеми и ушни възпаления. При бернските зененхунди има висок риск от някои видове рак, а при пуделите се среща болест на Адисон. Търси развъдчик, който изследва родителите. Ветеринарен лекар може да те посъветва за профилактиката на конкретното куче.

Подходящ ли е за теб

• Подходящ е за семейства с деца и с време за разходки.
• Подходящ е за хора, които искат кротко и общително куче.
• Не е подходящ, ако кучето ще остава само дълги часове.
• Не е подходящ, ако не искаш да поемаш редовни разходи за фризьор.