Средноазиатска овчарка (алабай)

Средноазиатската овчарка, позната у нас като алабай, е древна порода пастирски кучета от степите и планините на Средна Азия – от Каспийско море до Китай. Хилядолетия наред е пазила стада, кервани и домове от вълци и хора. В Туркменистан алабаят е национален символ. Стандартът на FCI е създаден по-късно въз основа на местните кучета.

Характер

Алабаят е спокоен, уверен и независим. Към семейството си е привързан и търпелив, но към непознати хора и кучета е недоверчив и силно защитава територията си. Взема решения сам и не изпълнява команди безпрекословно. Нужни са ранна и постоянна социализация и стопанин, който поставя граници спокойно и последователно.

Грижа и козина

Козината е гъста, двойна, къса или средно дълга, в различни цветове. Пази добре и от студ, и от жега. Четкай я веднъж седмично и по-често при сезонната смяна, когато пуска обилно. През лятото е нужна сянка и много вода.

Движение и занимания

Алабаят не е хиперактивен, но има нужда от простор и ежедневни разходки на повод. Най-добре се чувства в двор, който може да охранява. Оградата трябва да е висока и здрава, а кучето – научено да ходи спокойно на повод. Ставите на кученцата не бива да се претоварват със скокове и дълго тичане.

Здраве

Като цяло породата е издръжлива. Както при повечето гигантски кучета, по-често се срещат дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, а при кучетата с дълбок гръден кош – усукване на стомаха. Наднорменото тегло натоварва ставите. Ветеринарен лекар може да те посъветва за профилактиката на конкретното куче.

Подходяща ли е за теб

• Подходяща е за опитни стопани с къща и голям ограден двор.
• Подходяща е за охрана на имот или стадо.
• Не е подходяща за апартамент и за първо куче.
• Не е подходяща за дом с много гости, деца на гости или други доминантни кучета.