Чау-чау

Чау-чау е древна порода от Северен Китай, използвана в миналото като пазач, ловно куче и за теглене. Най-характерните ѝ белези са синьо-черният език, гривата около врата и сковано изглеждащата походка, която се дължи на почти правите задни крака. Породата е позната в Европа от XIX век. Има два вида козина: груба (дълга) и гладка (къса).

Характер

Чау-чау е спокойна, достойна и независима. Привързва се към семейството си, често най-силно към един човек, но не обича натрапчивото внимание. Към непознати е резервирана и може да е подозрителна. Често я сравняват с котка заради чистоплътността и самостоятелния ѝ характер. Ранната социализация е много важна, иначе може да стане прекалено защитна.

Грижа и козина

Двойната козина е гъста и обемна. Грубият вариант трябва да се разресва няколко пъти седмично до кожата, за да не се сплъстява, особено зад ушите и по задните крака. При сезонното линеене подкосъмът пада обилно. Гладкият вариант се поддържа по-лесно. Очите и гънките около тях се проверяват редовно.

Движение и занимания

Чау-чау има нужда от умерено движение, например две спокойни разходки на ден. Не е запален спортист и рядко се интересува от гонене на топка. Заради гъстата козина и късата муцуна понася много трудно жегата, затова летните разходки са рано сутрин и вечер. Обикновено е тиха у дома и лае главно когато нещо ѝ се струва подозрително.

Здраве

При породата по-често се срещат ентропион (подвиване на клепача навътре), дисплазия на тазобедрените и лакътните стави, хипотиреоидизъм, кожни проблеми и чувствителност към топлина. Ветеринарният лекар ще те посъветва за конкретното куче.

Подходяща ли е за теб

• Подходяща е за спокойни хора, които уважават личното пространство на кучето.
• Подходяща е за апартамент, ако кучето има редовни разходки и хладно място.
• Не е подходяща за семейства с малки деца, които обичат да прегръщат кучето.
• Не е подходяща за първо куче без опит в социализацията.