Евразиер

Евразиерът е германска порода от шпицов тип, създадена от Юлиус Випфел в град Вайнхайм през 60-те години на ХХ век. Целта била спокойно и уравновесено семейно куче. Първоначално са кръстосани вълчи шпиц и чау-чау, а по-късно е добавен самоед. Породата е призната от FCI през 1973 г.

Характер

Евразиерът е спокоен, уравновесен и силно привързан към своето семейство. Към непознатите е сдържан, но не и агресивен. Не обича да е сам и не понася живот в двора или в клетка, защото иска да бъде близо до хората си. Чувствителен е, затова реагира най-добре на спокойно и търпеливо обучение. Обикновено лае малко.

Грижа и козина

Козината е гъста, с обилен подкосъм и средно дълъг покривен косъм. Разресването веднъж-два пъти седмично е достатъчно през по-голямата част от годината, но при сезонното линеене кучето пуска много косми и се нуждае от ежедневна четка. Козината не се подстригва. Езикът може да е розов, синкаво-черен или петнист, наследство от чау-чау.

Движение и занимания

Евразиерът се нуждае от умерено движение: две-три разходки дневно, включително една по-дълга, и игри. Не е спортен маратонец, но обича излетите сред природата. Справя се добре с послушание и игри с нюх. Тъй като е резервиран, социализацията с хора, кучета и различни места в първите месеци е много важна.

Здраве

Породата като цяло е здрава, но при нея по-често се срещат тазобедрена дисплазия, луксация на пателата, проблеми с клепачите (ентропион и ектропион) и хипотиреоидизъм. Клубовете на породата изискват изследвания на родителите преди развъждане. За конкретното куче най-добре ще те посъветва ветеринарен лекар.

Подходяща ли е за теб

• Подходяща е за семейства, които търсят спокойно и предано домашно куче.
• Подходяща е за хора, които са много у дома и могат да включват кучето в ежедневието си.
• Не е подходяща, ако кучето ще остава само дълго време или ще живее навън.
• Не е подходяща, ако търсиш общителен пес, който се радва на всеки непознат.