Немски дог

Немският дог (Deutsche Dogge) е германска порода, известна в англоговорящите страни като Great Dane, а у нас и като датски дог. Предците му са използвани за лов на глигани и като пазачи на имения. През XIX век в Германия породата е оформена като елегантен гигант и е обявена за национална порода. Това е едно от най-високите кучета.

Характер

Въпреки размера си немският дог е кротък, спокоен и привързан към семейството. Обикновено е дружелюбен, но пази дома и е бдителен към непознати. Чувствителен е и не понася грубост. Подрастващите са енергични и тромави, затова ранното обучение на повод е задължително, преди кучето да стане по-силно от стопанина.

Грижа и козина

Козината е къса, гладка и лесна за поддръжка: четка веднъж седмично. Пуска умерено косми. Тънката козина не пази добре от студ, затова догът живее вътре. Размерът носи практически грижи: голямо и меко легло, по-голяма кола, повече храна и по-скъпи лекарства.

Движение и занимания

Възрастният дог се нуждае от ежедневни разходки и възможност да потича свободно на безопасно място. Малките растат много бързо, затова се хранят с храна за едри породи и не бива да се претоварват със скачане и дълго тичане. Не е добре кучето да тича веднага след хранене.

Здраве

Породата живее сравнително кратко. При нея по-често се срещат стомашна торзия (подуване и усукване на стомаха, спешно състояние), дилатативна кардиомиопатия, „уобълър“ синдром, остеосарком и тазобедрена дисплазия. Добре е да знаеш признаците на стомашната торзия и да реагираш веднага. За конкретното куче най-добре ще те посъветва ветеринарен лекар.

Подходяща ли е за теб

• Подходящ е за спокойни семейства с достатъчно място у дома, които искат кротък гигант.
• Подходящ е, ако си готов за по-високите разходи и по-краткия живот.
• Не е подходящ за малък апартамент без асансьор.
• Не е подходящ, ако не можеш да обучиш силно куче да върви спокойно на повод.