Шар пей

Шар пей е древна порода от Южен Китай, използвана в миналото като пазач, ловно куче и за кучешки боеве. Името означава „пясъчна кожа“ и се отнася до грубата, бодлива козина. В средата на XX век породата почти изчезва, но е спасена от развъдчици в Хонконг и САЩ. Характерни белези са гънките по кожата, синьо-черният език и малките прилепнали уши.

Характер

Шар пей е спокоен, независим и много предан на семейството си. Към непознати е резервиран и подозрителен, което го прави добър пазач. Може да е доминантен към други кучета, особено от същия пол. Чист е и обикновено лесно свиква с хигиената у дома. Ранната социализация и спокойното, последователно обучение са важни.

Грижа и козина

Козината е къса и твърда и може да е „конска“ или по-дълга „четкова“. Пуска умерено и се поддържа с избърсване веднъж седмично. Гънките трябва да се проверяват и подсушават, особено след баня или дъжд, защото влагата води до възпаления. Ушните канали са тесни и се проверяват редовно. При някои хора контактът с козината предизвиква леко дразнене на кожата.

Движение и занимания

Шар пей има нужда от умерено движение: две разходки на ден и игри. Не е особено спортен и не обича жегата заради късата муцуна. Обикновено е спокоен у дома, ако е достатъчно разхождан.

Здраве

При породата по-често се срещат наследствена треска на шар пей, която е част от автовъзпалителен синдром и може да доведе до амилоидоза на бъбреците, ентропион, кожни инфекции в гънките, ушни възпаления и хипотиреоидизъм. Много кученца имат нужда от операция на клепачите. Ветеринарният лекар ще те посъветва за конкретното куче.

Подходяща ли е за теб

• Подходяща е за спокойни хора, които търсят предан и независим пазач.
• Подходяща е за апартамент при достатъчно разходки и хладно място.
• Не е подходяща за дом с други кучета от същия пол без опит в социализацията.
• Не е подходяща, ако не си готов за редовна грижа за кожата и възможни ветеринарни разходи.